Социологическо проучване отчита нагласите на българското общество към бежанците – над 62% от българските граждани имат позитивно отношение към бежанците у нас
Позитивна промяна в отношението на българските граждани към бежанците отчита социологическо проучване на агенция BluePo!nt, проведено в периода 10-22 август 2022 г. сред 800 мъже и жени на възраст между 18 и 70 г. То е реализирано в изпълнение на съвместен проект на Българския Червен кръст в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето „Да опознаем другия“, с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз с насоченост към граждани на трети страни, които пребивават законно в България или лица, търсещи и получили международна закрила.
Близо 71% очакват, че бежанците следва да се интегрират у нас, докато през 2017 г. на това мнение са били около 20% от хората. Според 86.6 на сто от анкетираните, това може да стане най-вече чрез намиране на работа и научаване на местния език. Позитивите, които българското население вижда от приемането на бежанците у нас, са свързани с наличието на работна ръка (38.8%) и квалифицирани служители (8.5%), развитие на чувство на съпричастност и толерантност (28.2%), намаляване на демографската криза (4.8%), помощ от ЕС (2.1%) и др.
„През 2017 г. средата за работа с бежанците, идващи в България, беше изключително трудна. Сега, въпреки украинската криза, има по-добри условия тези хора да се интегрират и да реализират своя потенциал у нас. Днес съпричастността и благотворителността спрямо бежанците са водещи в ценностната система на българите.“ Това заяви зам.-генералният директор на Българския Червен кръст д-р Надежда Тодоровска при представяне на резултатите от проекта и социологическото проучване.
Над 62 % от анкетираните имат изцяло или по-скоро положително отношение към бежанците, пристигнали в България. По-скоро отрицателна или изцяло отрицателна нагласа към тази група споделят над 37% от българските граждани.
Около 31% е делът на хората, според които бежанците тежат на икономиката ни, докато през 2017 г. на това мнение са били около 50% от анкетираните. Това се отнася в най-голяма степен за жителите на столицата.
Проучването показва, че нараства делът на хората, склонни да приемат в дома си за определен период дете/бежанец и биха приели детето им да посещава детско заведение, в което има и деца-бежанци. По този показател по-положително настроени са живеещите в столицата и хората в градовете с над 100 000 души население, на възраст между 31 – 40 г.
89.5 на сто от българските граждани никога досега не са имали проблем с бежанци, показват данните от проучването. През 2022 г. се увеличава до 49% чувството на симпатия към бежанците, докато през 2017 г. едва 3% са изразявали симпатия към тях. Недоволство спрямо бежанците заявяват 25 на сто от анкетираните, а открита омраза – 3.6%. Чувство на страх изпитват 13.6 на сто от запитаните хора. Най-младите български граждани, във възрастовата група 18-30 години, демонстрират най-висока степен на безразличие към бежанците.
Значително намалява делът на хората, които считат, че лицата, търсещи международна закрила НЕ трябва да бъдат приемани в България – от 87,6% през 2017 г. до 59,9% през 2022 г.
Притесненията на българските граждани по отношение на бежанците са свързани най-вече с това, че злоупотребяват с положението си – 18.9% и слабата им интеграция – 15.8%.
Интересът към темата, свързана с бежанците значително е нараснал през 2022 г. Проучването показва, че ако през 2017 г., всеки втори е споделял, че не се интересува от този въпрос, то сега, такъв отговор дават едва 5,3% от анкетираните.

БСБМ като партньор по проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (NIEM) представя кратък анализ озаглавен „Изненадани? Кaк недоразвитите политики за интеграция на бежанците ще затруднят интеграцията на разселените лица от войната в Украйна“. Документът изследва готовността на държавите-членки, които участват в проекта, включително България, да приемат хора с временна закрила от Украйна. Автор е Александър Волфхард от Групата за миграционна политика. В анализа се разглеждат последиците от политическите рамки за интеграция на държавите – членки на ЕС, върху дългосрочните перспективи за интеграция на бежанците, бягащи от войната в Украйна, като се използват данни на проекта NIEM. В анализа се отчита, че нововъведените разпоредби в рамките на Директивата на ЕС за временната закрила се различават от правната рамка, която е в сила за търсещите международна закрила, които получават закрила в резултат на положителна процедура за предоставяне на убежище. Авторът изтъква, че състоянието на цялостната рамка на държавите за интеграция на бежанците очевидно има отражение върху способността на държавите- членки да се адаптират към новите обстоятелства на масово движение на бежанци от Украйна.





Брой 1 за 2022 г. на Академичния бюлетин обединява три по големи и значими теми, както за България, така и в световен план. От една страна, броят прави преглед на случилото се в България през 2021 г. относно предоставянето на международна закрила и интеграцията на получилите статут, какво казват и самите бежанци и какви предизвикателства срещат. Анализът е направен на базата на Проучването на нуждите, което ВКБООН прави всяка година. От друга, избухването на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. и тръгналите вече милиони хора към различни европейски страни, ни провокира да забавим броя, но да съберем, без претенции за изчерпателност няколко материала, в които да представим първите инициативи на солидарност, реакцията на българското общество в подкрепа и активна съпричастност към ситуацията. Третият важен акцент на броя е какво се случва с бежанците в световен план, когато в началото на ХХI век има 23 действащи конфликта в света, каква е ролята на ВКБООН на различните места, каква е основната философия на Глобалния договор за бежанците и какви са предизвикателствата пред бежанците в България, бихте могли да научите в интервюто с г-н Нарасимха Рао Нилагири Лакшми, представител на ВКБООН в България от 2020 г. насам. Обръщаме внимание и на позабравената вече криза в Афганистан и какво е отражението й в бежанската административна и съдебна практика в България с текста на адвокат Тодор Илиев в рубриката ни Правен консултант. Не на последно място по важност, бихме искали да изтъкнем значението на темата за новите технологии в сферата на миграцията, за което ще научите от три проучвания в областта на Центъра за изследване на демокрацията. В рубриката „Академични хоризонти“ сме поместили и информация за няколко летни училища в сферата на миграционната и бежанска проблематика.
