В бързо променящия се свят, в който живеем, всеки сектор на човешката дейност все повече се нуждае от добри практики и иновации, които осигуряват дългосрочни решения на съществуващите предизвикателства и възможности за по-нататъшно развитие. В този контекст хуманитарният сектор не прави изключение. Напротив, иновациите стават все по-важни за неговата ефективност и точно тук се появяват иновациите за интеграция на бежанците.

През ноември стартира онлайн версията на RefuIn – Иновативен инструментариум за приобщаване на бежанците, отговор на партньорските организации по проект на Еразъм+ -Български съвет за бежанци и мигранти, CRESCER в Португалия, Programma Integra и ARCI в Италия и община Остерунд в Швеция за развитие на капацитета за приобщаване и интеграция на бежанците. Иновативният инструментариум на Refu’In беше представен на Международна заключителна конференция, в която участваха представители на Българския съвет за бежанци и мигранти и Мариана Тошева – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, които представиха българския опит и предизвикателствата пред интеграцията на бежанците в България.

Разработен в безпрецедентен контекст – глобална пандемия и бежанска криза в Европа, проектът идентифицира добри практики и иновации за интеграция на бежанците чрез подход базиран върху човека – чрез обратна връзка с бежанците и специалистите, работещи в тази област. Иновативният инструментариум на Refu’In набляга и на добрите практики за интегриране на бежанците в съответствие с Целите за устойчиво развитие (Програма 2030).

Иновативният инструментариум на Refu’In е достъпен онлайн и ще бъде актуализиран и надграждан през следващите месеци, както и след края на проекта.

Интеграцията на бежанците е динамичен и сложен двупосочен процес, който изисква усилия от всички участващи страни, както от държавните органи и публични институции, които са ангажирани със закрилата и интеграцията на бежанците така и готовност от страна на бежанците да се адаптират към приемащото общество, Процесът на интеграция е сложен и продължителен, с различни, но свързани правни, икономически, социални и културни компоненти. Всеки от тях е от решаващо значение за способността на бежанците да се интегрират успешно като равноправни членове на приемащата култура.

Интеграцията на бежанците носи потенциал за социално и икономическо развитие.  Изграждането на устойчива  система за интеграция на бежанците налага развитие на капацитета на институциите и организациите, ангажирани с процеса, както и укрепване на партньорството между тях.  На 30 ноември  Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ) в партньорство с Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) и  Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) организира експертна сесия с фокус върху практически стъпки за разширяване и подобряване на интеграционните дейности в центровете на ДАБ.

Председателят на ДАБ Мариана Тошева представи предизвикателства и нужди на агенцията и формулира предстоящите приоритети. Участниците във форума дискутираха  достъпа до образование, трудова заетост и обучението по български език на търсещите закрила лица, настанени в Регистрационно приемателните центрове. Основни презентации по темите направиха  Янита Манолова, заместник председател на ДАБ, Станислав Георгиев, представител на  Регионално управление на образованието, Тонка Караиванова, представител на  Агенция по заетостта и Захари Стоилков, ДАБ.  По време на дискусиите бяха предложени и обсъдени стъпки и начини за преодоляване на споделените предизвикателства. Подчертани бяха значението и необходимостта от по-добро междуведомствено сътрудничество и разширяване на партньорството с неправителствените организации.

Форумът е част от усилията на Български съвет за бежанци и мигранти да способства за развиване на  капацитета и укрепване на сътрудничеството на заинтересованите страни  за интеграция на бежанците, обвързана с възможности за социално и икономическо развитие на национално и местно ниво.  Събитието е част  от проект „Застъпничество за интеграция на бежанците в България“, финансиран от ВКБООН.

Представяме на вашето внимание Информационен бюлетин „Интеграция на бежанци в България: Възможности за развитие“  октомври 2022 г.

Изтегляне в PDF

В изданието ще намерите информация по следните теми:

▪Статистика за предоставената международна закрила в България за периода януари – октомври 2022

▪Статистика за броя лица, бягащи от войната в Украйна в България

▪ Включване  на децата бежанци от Украйна в българската образователна система

▪ Насърчаване на записването на деца бежанци в образователните системи в Европа

▪ Кaк слабо развитите политики за интеграция на бежанците ще затруднят интеграцията на разселените лица от войната в Украйна

▪Социологическо проучване относно нагласите на българското общество към бежанците

▪REACT-EU: 111,5 милиона евро за Германия, Словакия и България за постигане устойчиво социално-икономическо възстановяване

▪Програма „Парично подпомагане“ на Агенцията на ООН за бежанците

Изучаването на езика на приемащите страни дава възможност на бежанците да станат активни членове на обществото, да се интегрират възможно най-бързо, да започнат работа или да продължат образованието си.  Осигуряването на приобщаващо образование на бежанците, което включва и изучаване на езика на приемащата държава е сложен и комплексен процес.

Обучението по български език като чужд е един от основните компоненти за успешна интеграция на бежанците. Поради това част от стратегическите усилия на ВКБООН, УНИЦЕФ и Български съвет за бежанци и мигранти, като организация за застъпничество за интеграция на бежанците, са насочени към обезпечаване на реални възможности за изучаване на български език на лицата, търсещите и получили международна или временна закрила в България. В този контекст на 8 ноември 2022 беше проведен форум на тема: Преподаване на български език като чужд: Роля на институциите и предизвикателства пред практиците. По време на форума бяха обсъдени правната рамка, ролята на държавата, институционалната подкрепа и практическите измерения в обучението по български език като чужд. Споделени бяха инициативи на гражданския сектор за езиковото обучение на бежанците и срещаните предизвикателства.

Представители на Британския съвет, Френския институт в България и Чешкия културен институт споделиха опит относно ролята на културните институти като гарант за качествено езиковото обучение. Участници във форума от гражданския сектор споделиха добри практики, представиха свободни ресурси за езиково обучение на бежанците и общностни инициативи за организиране на курсове по български език.

Събитието постави и акцент върху инициативата на  вицепрезидента Илиана Йотова за създаване на Български национален културен институт с определена роля за изучаването на български език като чужд. Споделеният опит, практика и препоръки са отправна точка за следващите действия за изграждане на устойчива система за изучаване на български език като чужд.

Втори брой на академичния бюлетин за 2022 г. се реализира в рамките на проект „Студенти подкрепят социалното включване на бежанци в София“. Той се реализира от Мулти култи колектив в партньорство с Асоциация за развитие на София, Български Червен кръст, Център за правна помощ ,,Глас в България”, ВКБООН, Български съвет за бежанци и мигранти и Академичния съвет по въпросите на бежанците. Финансира се от Столична община по програма „Социални иновации“. В рамките на проекта бе осъществен студентски стаж, който даде възможност на студенти от Софийския университет, Нов български университет и Университета за национално и световно стопанство да работят на терен в продължение на два месеца като част от екипите на три организации в София – Бюрото за информация и услуги за чуждестранни граждани, зад което стоят БЧК и Асоциация за развитие на София, Мулти култи колектив и Център за правна помощ „Глас в България“.

Броят е посветен на социалната работа с бежанци и мигранти и се състои от три секции. Първата секция съдържа статии на ключовите преподаватели по тази тема в България, които са и гост-редакторки в броя. Те анализират подготовката на студенти в областта на социалната работа с бежанци и влиянието на бежанските потоци от Украйна, включително и към България, както и етичния кодекс на служителите, които представят социални услуги. Студентската секция започва с един изключително иновативен труд, посветен на ислямското социално финансиране в интеграцията на бежанци, като е направен преглед и синтез от нормативната рамка и практика с примери от целия свят, както и възможното приложение в България. Други важни теми, разработени от студентите, са за превода и ролята му при предоставяне на социални услуги; социалната подкрепа на непридружени непълнолетни деца; достъпът до здравни услуги, както и темата за насилствените отблъсквания на бежанци на българо-турската граница. Третата секция в броя включва интересно интервю с председателката на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет; резултатите от международното проучване НИЕМ, които дават сравнителни данни и яснота за мястото на България спрямо още 13 държави в интеграцията на бежанци, както и темата за финансиране на неправителствения сектор с фокус върху случващото се около ситуацията с бежанците от Украйна. Не на последно място по важност във фокус са децата бежанци като творци, като обръщаме внимание на една красива изложба, която се случи в началото на юли 2022 г.

Изтегли в PDF  Summary in English  Обратна връзка  Други издания

Посетете онлайн академичния портал

Европа е изправена пред безпрецедентна бежанска криза, свързана с хората бягащи от Украйна и увеличения миграционен натиск. В този контекст академичната общност в Европа и България  изследва аспектите и предизвикателствата на закрилата и интеграцията на бежанците, независимо от къде идват те.

Сътрудничеството на академичната общност със заинтересовани страни в сферата на  закрилата и интеграцията на бежанците разширява изследователската експертиза и може да доведе до по-ефективни практически подходи. Подобни сътрудничества  способстват да се стига до иновативни решения за социалното приобщаване  и  интеграцията на бежанците. Те  насърчат  научни изследвания, както на възможностите, които интеграцията на бежанците носи, така и на предизвикателствата, пред които са изправени приемащите страни.

Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ)  е сдружение основано от Български Червен кръст, Каритас България и Български Хелзинкски комитет като  платформа за застъпничество за изграждане на ефективна система за закрила на бежанците с активната роля на гражданското общество. Мисия на БСБМ е изграждане на партньорства със съмишленици от институциите, местната власт, гражданското общество и академичната общност за интеграция на бежанците и изграждане на подкрепяща среда.

За развиване на сътрудничеството с академичната общност БСБМ осъществява редица дейности и инициативи: разработи и поддържа  академичен уеб портал „Принудителна миграция и бежанци“; стартира и поддържа Дигитална студентска лаборатория; издава с подкрепата на академичната общност академичен бюлетин “Бежанците: днес и утре“, включен в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране (10 броя до средата на 2022); ежегодно организира научни конференции, форум и кръгли маси. Дейността се разбива по проекти, финансирани от ВКБООН – Агенцията на ООН за бежанците.

На 24 октомври – Международния ден на ООН,  БСБМ в партньорство с ВКБООН и Софийски университет – Факултет по педагогика и Исторически факултет  организира форум на тема „Академичната общност и системата за интеграция и социално включване на бежанците в България“. Форумът откри д-р Кина Събева, председател на  БСБМ. Приветствия поднесоха Петя Караянева, сътрудник по закрилата в Представителството на ВКБООН, проф. д-р Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика и доц. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет.

На форума бяха представени доклади и научни разработки относно закрилата, интеграцията и социалното включване на бежанците в България:

▪Актуални акценти на академичната подготовка на специалисти в областта на интеграцията и социалното включване на бежанци в България

Проф. дпн Сийка Чавдарова – Костова, Факултет по педагогика, ръководител на магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“, член на Академичния съвет по бежански въпроси към Представителството на ВКБООН в България

▪Академични проекции на културните представи относно бежанската проблематика

Доц. д-р Мая Чолакова, Факултет по науки за образованието и изкуствата, член на Академичния съвет по бежански въпроси към представителството на ВКБООН в България

▪Фактори и механизми на терапевтичната помощ в груповата работа с бежанци

Проф. д-р Гинка Механджийска, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪Управление на качеството в организации, работещи с бежанци – актуални предизвикателства

Доц. д-р Росица Симеонова, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪За културната медиация – да разбираш и подкрепяш в работата с бежанци и мигранти

Гл. ас. д-р Теодорина Милушева, Факултет по педагогика

▪Социални и педагогически предизвикателства пред социалното включване на непридружените деца бежанци и мигранти в България

гл. ас. д-р Даниела Рачева, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪Войната в Украйна и съдбата на бежанците

Проф. дин Михайл Станчев, Харковски университет „Каразин“, гост-професор в Исторически факултет и доц. Мира Маркова, Исторически факултет

▪Предоставяне на временна закрила – опита на България с украинските бежанци

Мариана Тошева, Факултет по педагогика, докторант, председател на Държавната агенция за бежанците

▪Извънаудиторната работа на студентите от специалност Етнология и културна антропология с бежанци

Гл. ас. д-р Виолета Коцева – Попова и гл. ас. д-р Кремена Йорданова, Исторически факултет

▪Как да повишим информираността по отношение на бежанците – идеи на студенти

ас. Екатерина Томова, Факултет по педагогика

▪Възможности и ограничения при използването на фотографията за съхраняване на културната идентичност на бежанците

Доц. д-р Владислав Господинов, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪Утвърждаване и разширяване на изследванията в сферата на интеграцията на бежанците в България: примерът на академичния бюлетин „Бежанците: днес и утре“

Гл. ас. д-р Ваня Иванова, БАН

Инициативите на БСБМ за сътрудничество и партньорство с академичните институции и академичната общност са част от отговора на поставената цел в чл. 43 от Глобалния договор за бежанците от 2018 г.: „Да бъде създадена глобална академична мрежа по въпросите на бежанците, друга принудителна миграция и лицата без гражданство, която ще включи университети, академични общности, изследователски институти, заедно с ВКБООН и други заинтересовани страни, с целта се насърчат научни изследвания, обучение и възможности за стипендии, които да доведат до конкретни резултати в подкрепа на целите на Глобалния договор“.

Научете повече по академичните въпроси тук.

Гражданските организации, работещи на местно ниво играят значителна роля за подкрепата на бежанците в спешни ситуации, както и за тяхната дългосрочна интеграция в българското общество. Капацитетът на тези организации, до каква степен участват в процеса на застъпничество и правене на политики, както и механизмите за тяхното финансиране варират значително. Поради важната роля на местните организации и  организациите от украинската общност за подпомагане на бежанците от Украйна, перспективите за развиване и разширяване на конструктивен диалог, сътрудничество, партньорство и застъпничество в сферата на интеграцията се увеличава.

Подкрепата за укрепване на професионализма на организациите в тази сфера е важна за тяхното развитие и устойчивост. С  такава цел Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ), Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците – Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) и Мулти култи организираха „Академия за професионален граждански сектор: Управление, финансова устойчивост и участие в застъпничество на  неправителствените организации“. Академията е част от стратегическите усилия на БСБМ и ВКБООН за децентрализирано развитие на капацитета на местните организации и организациите, водени от бежанци за интеграция на бежанците и възможностите, които интеграцията поражда за социално и икономическо развитие на местно ниво.

В Академията за професионален граждански сектор участваха повече от 20 представители на местни организации, които бяха детайлно запознати с целеполагането, правните изисквания при управлението на неправителствени организации и със създаването на план за развитие и устойчивост. По време на академията бяха разгледани въпроси, свързани с разработване и изпълнение на проекти, както и аспекти на финансирането, финансовата устойчивост и работата с донори и дарители. Академията постави акцент върху инструментите за гражданско участие  и  застъпничество, както и върху развитието на коалиции и партньорства с други организации в системата на гражданския сектор.

Позитивна промяна в отношението на българските граждани към бежанците отчита социологическо проучване на агенция BluePo!nt, проведено в периода 10-22 август 2022 г. сред 800 мъже и жени на възраст между 18 и 70 г. То е реализирано в изпълнение на съвместен проект на Българския Червен кръст в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето „Да опознаем другия“, с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз с насоченост към граждани на трети страни, които пребивават законно в България или лица, търсещи и получили международна закрила.

Близо 71% очакват, че бежанците следва да се интегрират у нас, докато през 2017 г. на това мнение са били около 20% от хората. Според 86.6 на сто от анкетираните, това може да стане най-вече чрез намиране на работа и научаване на местния език. Позитивите, които българското население вижда от приемането на бежанците у нас, са свързани с наличието на работна ръка (38.8%) и квалифицирани служители (8.5%), развитие на чувство на съпричастност и толерантност (28.2%), намаляване на демографската криза (4.8%), помощ от ЕС (2.1%) и др.

„През 2017 г. средата за работа с бежанците, идващи в България, беше изключително трудна. Сега, въпреки украинската криза, има по-добри условия тези хора да се интегрират и да реализират своя потенциал у нас. Днес съпричастността и благотворителността спрямо бежанците са водещи в ценностната система на българите.“ Това заяви зам.-генералният директор на Българския Червен кръст д-р Надежда Тодоровска при представяне на резултатите от проекта и социологическото проучване.

Над 62 % от анкетираните имат изцяло или по-скоро положително отношение към бежанците, пристигнали в България. По-скоро отрицателна или изцяло отрицателна нагласа към тази група споделят над 37% от българските граждани.

Около 31% е делът на хората, според които бежанците тежат на икономиката ни, докато през 2017 г. на това мнение са били около 50% от анкетираните. Това се отнася в най-голяма степен за жителите на столицата.

Проучването показва, че нараства делът на хората, склонни да приемат в дома си за определен период  дете/бежанец и биха приели детето им да посещава детско заведение, в което има и деца-бежанци. По този показател по-положително настроени са живеещите в столицата и хората в градовете с над 100 000 души население, на възраст между 31 – 40 г.

89.5 на сто от българските граждани никога досега не са имали проблем с бежанци, показват данните от проучването. През 2022 г. се увеличава до 49% чувството на симпатия към бежанците, докато през 2017 г. едва 3% са изразявали симпатия към тях. Недоволство спрямо бежанците заявяват 25 на сто от анкетираните, а открита омраза – 3.6%. Чувство на страх изпитват 13.6 на сто от запитаните хора. Най-младите български граждани, във възрастовата група 18-30 години, демонстрират най-висока степен на безразличие към бежанците.

Значително намалява делът на хората, които считат, че лицата, търсещи международна закрила НЕ трябва да бъдат приемани в България – от 87,6% през 2017 г.  до 59,9%  през 2022 г.

Притесненията на българските граждани по отношение на бежанците са свързани най-вече с това, че злоупотребяват с положението си – 18.9% и слабата им интеграция – 15.8%.

Интересът към темата, свързана с бежанците значително е нараснал през 2022 г. Проучването показва, че ако през 2017 г., всеки втори е споделял, че не се интересува от този въпрос, то сега, такъв отговор дават едва 5,3% от анкетираните.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ЦЯЛОТО ПРОУЧВАНЕ

БСБМ като партньор по проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (NIEM) представя кратък анализ озаглавен „Изненадани? Кaк недоразвитите  политики за интеграция на бежанците ще затруднят интеграцията на  разселените лица от войната в Украйна“. Документът изследва  готовността на държавите-членки, които участват в проекта, включително България, да приемат хора с временна закрила от Украйна. Автор е Александър Волфхард от Групата за миграционна политика. В анализа се разглеждат последиците от политическите рамки за интеграция на държавите – членки на ЕС, върху дългосрочните перспективи за интеграция на бежанците, бягащи от войната в Украйна, като се използват данни на проекта NIEM. В анализа се отчита, че нововъведените разпоредби в рамките на Директивата на ЕС за временната закрила се различават от правната рамка, която е в сила за търсещите международна закрила, които получават закрила в резултат на положителна процедура за предоставяне на убежище.  Авторът изтъква, че състоянието на цялостната рамка на държавите за интеграция на бежанците очевидно има отражение върху способността на държавите- членки да се адаптират към новите обстоятелства на масово движение на бежанци от Украйна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Представяме на вашето внимание Информационен бюлетин „Интеграция на бежанци в България: Възможности за развитие“  – за периода април – юни 2022г.

Изтеглете в PDF

В изданието ще намерите информация по следните теми:

▪Статистика за предоставената международна закрила в България за периода януари – юни 2022

▪Статистика за броя лица, бягащи от войната в Украйна в България

▪Трудова интеграция на бежанците от Украйна

▪Сътрудничество с общини и структури на местното  самоуправление

Информационна сесия относно интеграцията на бежанците от Украйна на територията на Столична община

Информационна сесия относно приемането и интеграцията на бежанците от Украйна на територията на общините от българския черноморски регион

 ▪Мониторинг и оценка на интеграцията на бежанците и украинската криза

Нов сравнителен доклад разкрива, че страните, приели най-много украински бежанци, са най-слабо подготвени

Заключителна конференция на проект НИЕМ – национален механизъм за оценка на интеграцията на бежанците в България

▪Онлайн информационни ресурси за интеграцията на бежанците от Украйна

Ukraine.refugee.bg – микросайт с обобщена и детайлна информация за бежанците от Украйна

Мобилната апликация Мondly предоставя безплатно езиковите си курсове

Jobs in Sofiа: платформа за намиране на работа

▪Blue dot – центрове за подкрепа на бежанци от Украйна

▪Ролята на неправителствения сектор за интеграцията на бежанци

▪Световен ден на бежанеца 2022 – Който, когато, където. Всеки има право да търси сигурност

▪Застъпничество за развитие на политиката за интеграция на бежанците

▪Опитът в България представен пред  чуждестранни делегации

▪Възможности за финансиране за  мерки, свързани с интеграция

▪Глобален контекст за  ситуацията с бежанците