Международният ден на жената е ежегоден световен празник, който се провежда на 8 март, за да се признаят постиженията на жените, да се повиши осведомеността относно неравенството между половете и да се отстояват   правата на жените. Този ден предоставя повод да се честват успехите и приносът  на жените към обществото, като същевременно се признават проблемите, пред които са изправени, и се застъпва за равенство между половете.

Международният ден на жената може да бъде особено важен за жените бежанки, които може да са се сблъскали с травма, загуба и изселване в резултат на това, че са били принудени да напуснат домовете си поради война, преследване или други видове насилие. Те  може да са изправени пред значителни трудности при получаване на образование, здравеопазване и други  услуги, както и да бъдат по-уязвими от дискриминация, експлоатация и злоупотреба.

Въпреки тези предизвикателства жените бежанки показват забележителна издръжливост и находчивост в изграждането на новия си живот в приемащите общности. Много от тях са поели лидерски роли в своите общности, като се застъпват за правата си и работят за подобряване на условията за други бежанци.

Международният ден на жената е възможност да отпразнуваме силата и издръжливостта на жените бежанки и да признаем предизвикателствата, пред които са изправени. Това е и напомняне за спешната необходимост да се обърне внимание на първопричините за разселването и да се помогне на бежанците да възстановят живота си. Чрез инвестиране в образование, здравеопазване и други основни услуги и чрез овластяване на жените да поемат лидерски роли в своите общности, може да се осигури на жените бежанки необходимата подкрепа, за да просперират и да допринасят за обществото.

Интегрирането на жените бежанки в приемащите общности е важна стъпка в глобалните усилия за справяне с бежанската криза и насърчаване на социалното сближаване. Те са изправени пред уникални предизвикателства, свързани със статута им на бежанци, включително културни и езикови бариери, дискриминация и изолация. Тези предизвикателства могат да ограничат способността им за достъп до образование, работа и други възможности и могат да повлияят на тяхното психично здраве и благополучие. В тази материал проследяваме фактори, които оказват влияние върху интеграцията на жените бежанки, както и стратегии, които могат да бъдат използвани в подкрепа на тяхната интеграция.

Интеграцията на жените бежанки се влияе от редица фактори,  най-вече  следните:

• Културни и езикови бариери: Жените бежанки може да изпитват затруднения да се интегрират в приемните общности поради културни и езикови бариери. Те може да не говорят езика на страната домакин и може да се затрудняват да се ориентират в културните норми и очаквания. Това може да ограничи способността им за достъп до образование и работа и може да затрудни изграждането на връзки с членовете на местната общност.
• Дискриминация и изолация: Жените бежанки също могат да бъдат изправени пред дискриминация и изолация, което може допълнително да ограничи способността им да се интегрират. Те могат да бъдат пренебрегнати поради своя пол, религия или етническа принадлежност и може да се затрудняват да намерят жилище, работа и други основни услуги. Те също могат да се чувстват изолирани от местната общност, което може да повлияе на тяхното психично здраве и благополучие.
• Семейни отговорности: Много жени бежанки са отговорни за грижите за деца и други членове на семейството, което може да ограничи способността им да участват в по-широката общност. Те може да нямат достъп до предлагани грижи за деца или други форми на подкрепа, което може да повлияе на способността им да работят или посещават училище.

Стратегии за подкрепа на интеграцията на жените бежанки

Съществуват набор от стратегии, които могат да бъдат използвани за подпомагане на интеграцията на жените бежанки, включително следните:

• Езикови и образователни програми: Осигуряването на езикови курсове и образователни програми може да помогне на жените бежанки да изградят уменията, от които се нуждаят, за да станат самостоятелни и да участват в по-широката общност. Тези програми трябва да бъдат съобразени с нуждите на жените бежанки и трябва да се справят с културните и езиковите бариери, които могат да ограничат тяхното участие.
• Заетост и професионално обучение: Осигуряването на програми за заетост и професионално обучение може да помогне на жените бежанки да изградят уменията, от които се нуждаят, за да влязат на пазара на труда и да издържат себе си и своите семейства. Тези програми трябва да бъдат разработени така, че да отговарят на специфичните нужди на жените бежанки и да вземат предвид всички културни или езикови бариери, с които те могат да се сблъскат.
• Социална и културна подкрепа: Осигуряването на социална и културна подкрепа за жените бежанки може да им помогне да се почувстват по-свързани и подкрепени в новия си дом. Това може да включва наставнически програми, групи за партньорска подкрепа и обществени събития, които насърчават културния обмен и разбирателство.

На Международния ден на жената Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ) почита историческите постижения и принос на жените, като същевременно признава, че все още съществуват големи различия между половете.

Темата на ООН за тазгодишния Международен ден на жената е „DigitALL: иновации и технологии за равенство между половете„.

Равенството между половете остава приоритет в работата на БСБМ. С изпълнението на ежегодни проекти „Застъпничество за интеграция на бежанците в България“, финансирани от ВКБООН, се стремим към трансформираща промяна и към укрепване на партньорствата с различните заинтересовани страни.

Темата „DigitALL„ е в съответствие с приоритета на БСБМ по проект Go4DiGREEN, който има за цел да увеличи възможностите за работа на новопристигналите в ЕС бежанци чрез укрепване на техните дигитални и предприемачески умения в областта на зелената икономика.

Програмата за дигитално обучение Gо4DiGREEN  е разработена специално за жени и може да отговори на уникалните предизвикателства и възможности, пред които са изправени жените бежанки в екологичната икономика.

Горди сме, че отбелязваме Международния ден на жената и работим за жени бежанки предприемачи, които променят ситуацията в своите общности и извън тях.

Заедно с Представителството на ВКБООН работим, за да намерим иновативни решения, които да помогнат за преодоляване на различията между половете в бежанския контекст и да насърчат овластяването на жените бежанки.

Присъединете се към нас в избора си да се противопоставим на предразсъдъците и неравенството между половете и да подкрепим овластяването на жените бежанки!

Светът ще бъде по-добре, ако има повече жени, включително жени бежанки,  като лидери, предприемачи и двигатели на промяната в полза на развитието

Български съвет за бежанци и мигранти

Інформація українською тут: ukraine.refugee.bg/ua

Информация на русском языке доступна здесь: ukraine.refugee.bg/ru

Стартира пререгистрацията на лицата пристигнали от Украйна и получили временна закрила на територията на Република България, действието на която се удължава до 04.03.2024 год.

Новите регистрационни карти ще бъдат издавани от 13.02.2023 г. до 31.03.2023 г.
В този период лицата с временна закрила следва да се явят и да подадат:
заявление по образец за подновяване на Регистрационната карта на чужденец с предоставена временна закрила, съдържаща актуален адрес на пребиваване;
национален документ за самоличност;
регистрационна карта с валидност до 23.02.2023 год.

Старите регистрационни карти ще бъдат валидни до 31.03.2023 г.

Пререгистрацията ще се извършва в:
най-близката областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР);
Столична дирекция на Вътрешните работи (СДВР) – за гр. София;
Регистрационно-приемателните центрове (РПЦ) на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС):
• РПЦ – гр. София
адрес: гр. София, кв. Овча купел, ул. „Монтевидео“ № 21A;
адрес: гр. София, кв. Военна рампа, ул. „проф. Иван Георгов“ № 29;
адрес: гр. София, кв. Враждебна , бул. „Ботевградско шосе“ № 270.
• РПЦ – с. Баня
адрес: с. Баня, общ. Нова Загора, район „Минерални бани“ № 17
• РПЦ – гр. Харманли
адрес: гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ № 23.
• ТЦ – с. Пъстрогор
адрес: с. Пъстрогор, общ. Свиленград, обл. Хасково.

Допълнителна информация можете да получите на място в горепосочените центрове на ДАБ при МС, на e-mail: sar@saref.government.bg; на горещите телефони: 02/905-5555; + 380/322-465-075; или на страницата на UNHCR Bulgaria

Представяме на вашето внимание Информационен бюлетин „Интеграция на бежанци в България: Възможности за развитие”-декември 2022 г.

Изтеглете в PDF

В изданието ще намерите информация по следните теми:

• Статистика за предоставена международна и временна  закрила в България 
• Подкрепа за граждански и бежански организации на местно ниво за интеграция на бежанците: Aкадемия за професионален граждански сектор: управление, финансова устойчивост и участие в застъпничество на неправителствените организации
• Преподаване на български език като чужд: роля на институциите и предизвикателства пред практиците
• Адаптация и интеграция на търсещите закрила лица: практически стъпки за разширяване и подобряване на интеграционните дейности в центровете на Държавната агенция за бежанците
•  Refu‘In – иновативен инструментариум за приобщаване на бежанците
•  Програма за финансово подпомагане на лица, засегнати от продължаващия конфликт в Украйна на Български Червен кръст

С цел подобряване и надграждане на предоставените Информационни материали “Интеграция на бежанци в България“, разработвани и разпространявани от Български съвет за бежанци и мигранти по проект, финансиран от представителството на ВКБООН в България, отправяме покана за обратна връзка.

ФОРМА ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА >>>

В бързо променящия се свят, в който живеем, всеки сектор на човешката дейност все повече се нуждае от добри практики и иновации, които осигуряват дългосрочни решения на съществуващите предизвикателства и възможности за по-нататъшно развитие. В този контекст хуманитарният сектор не прави изключение. Напротив, иновациите стават все по-важни за неговата ефективност и точно тук се появяват иновациите за интеграция на бежанците.

През ноември стартира онлайн версията на RefuIn – Иновативен инструментариум за приобщаване на бежанците, отговор на партньорските организации по проект на Еразъм+ -Български съвет за бежанци и мигранти, CRESCER в Португалия, Programma Integra и ARCI в Италия и община Остерунд в Швеция за развитие на капацитета за приобщаване и интеграция на бежанците. Иновативният инструментариум на Refu’In беше представен на Международна заключителна конференция, в която участваха представители на Българския съвет за бежанци и мигранти и Мариана Тошева – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, които представиха българския опит и предизвикателствата пред интеграцията на бежанците в България.

Разработен в безпрецедентен контекст – глобална пандемия и бежанска криза в Европа, проектът идентифицира добри практики и иновации за интеграция на бежанците чрез подход базиран върху човека – чрез обратна връзка с бежанците и специалистите, работещи в тази област. Иновативният инструментариум на Refu’In набляга и на добрите практики за интегриране на бежанците в съответствие с Целите за устойчиво развитие (Програма 2030).

Иновативният инструментариум на Refu’In е достъпен онлайн и ще бъде актуализиран и надграждан през следващите месеци, както и след края на проекта.

Интеграцията на бежанците е динамичен и сложен двупосочен процес, който изисква усилия от всички участващи страни, както от държавните органи и публични институции, които са ангажирани със закрилата и интеграцията на бежанците така и готовност от страна на бежанците да се адаптират към приемащото общество, Процесът на интеграция е сложен и продължителен, с различни, но свързани правни, икономически, социални и културни компоненти. Всеки от тях е от решаващо значение за способността на бежанците да се интегрират успешно като равноправни членове на приемащата култура.

Интеграцията на бежанците носи потенциал за социално и икономическо развитие.  Изграждането на устойчива  система за интеграция на бежанците налага развитие на капацитета на институциите и организациите, ангажирани с процеса, както и укрепване на партньорството между тях.  На 30 ноември  Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ) в партньорство с Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) и  Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) организира експертна сесия с фокус върху практически стъпки за разширяване и подобряване на интеграционните дейности в центровете на ДАБ.

Председателят на ДАБ Мариана Тошева представи предизвикателства и нужди на агенцията и формулира предстоящите приоритети. Участниците във форума дискутираха  достъпа до образование, трудова заетост и обучението по български език на търсещите закрила лица, настанени в Регистрационно приемателните центрове. Основни презентации по темите направиха  Янита Манолова, заместник председател на ДАБ, Станислав Георгиев, представител на  Регионално управление на образованието, Тонка Караиванова, представител на  Агенция по заетостта и Захари Стоилков, ДАБ.  По време на дискусиите бяха предложени и обсъдени стъпки и начини за преодоляване на споделените предизвикателства. Подчертани бяха значението и необходимостта от по-добро междуведомствено сътрудничество и разширяване на партньорството с неправителствените организации.

Форумът е част от усилията на Български съвет за бежанци и мигранти да способства за развиване на  капацитета и укрепване на сътрудничеството на заинтересованите страни  за интеграция на бежанците, обвързана с възможности за социално и икономическо развитие на национално и местно ниво.  Събитието е част  от проект „Застъпничество за интеграция на бежанците в България“, финансиран от ВКБООН.

Представяме на вашето внимание Информационен бюлетин „Интеграция на бежанци в България: Възможности за развитие“  октомври 2022 г.

Изтегляне в PDF

В изданието ще намерите информация по следните теми:

▪Статистика за предоставената международна закрила в България за периода януари – октомври 2022

▪Статистика за броя лица, бягащи от войната в Украйна в България

▪ Включване  на децата бежанци от Украйна в българската образователна система

▪ Насърчаване на записването на деца бежанци в образователните системи в Европа

▪ Кaк слабо развитите политики за интеграция на бежанците ще затруднят интеграцията на разселените лица от войната в Украйна

▪Социологическо проучване относно нагласите на българското общество към бежанците

▪REACT-EU: 111,5 милиона евро за Германия, Словакия и България за постигане устойчиво социално-икономическо възстановяване

▪Програма „Парично подпомагане“ на Агенцията на ООН за бежанците

Изучаването на езика на приемащите страни дава възможност на бежанците да станат активни членове на обществото, да се интегрират възможно най-бързо, да започнат работа или да продължат образованието си.  Осигуряването на приобщаващо образование на бежанците, което включва и изучаване на езика на приемащата държава е сложен и комплексен процес.

Обучението по български език като чужд е един от основните компоненти за успешна интеграция на бежанците. Поради това част от стратегическите усилия на ВКБООН, УНИЦЕФ и Български съвет за бежанци и мигранти, като организация за застъпничество за интеграция на бежанците, са насочени към обезпечаване на реални възможности за изучаване на български език на лицата, търсещите и получили международна или временна закрила в България. В този контекст на 8 ноември 2022 беше проведен форум на тема: Преподаване на български език като чужд: Роля на институциите и предизвикателства пред практиците. По време на форума бяха обсъдени правната рамка, ролята на държавата, институционалната подкрепа и практическите измерения в обучението по български език като чужд. Споделени бяха инициативи на гражданския сектор за езиковото обучение на бежанците и срещаните предизвикателства.

Представители на Британския съвет, Френския институт в България и Чешкия културен институт споделиха опит относно ролята на културните институти като гарант за качествено езиковото обучение. Участници във форума от гражданския сектор споделиха добри практики, представиха свободни ресурси за езиково обучение на бежанците и общностни инициативи за организиране на курсове по български език.

Събитието постави и акцент върху инициативата на  вицепрезидента Илиана Йотова за създаване на Български национален културен институт с определена роля за изучаването на български език като чужд. Споделеният опит, практика и препоръки са отправна точка за следващите действия за изграждане на устойчива система за изучаване на български език като чужд.

Втори брой на академичния бюлетин за 2022 г. се реализира в рамките на проект „Студенти подкрепят социалното включване на бежанци в София“. Той се реализира от Мулти култи колектив в партньорство с Асоциация за развитие на София, Български Червен кръст, Център за правна помощ ,,Глас в България”, ВКБООН, Български съвет за бежанци и мигранти и Академичния съвет по въпросите на бежанците. Финансира се от Столична община по програма „Социални иновации“. В рамките на проекта бе осъществен студентски стаж, който даде възможност на студенти от Софийския университет, Нов български университет и Университета за национално и световно стопанство да работят на терен в продължение на два месеца като част от екипите на три организации в София – Бюрото за информация и услуги за чуждестранни граждани, зад което стоят БЧК и Асоциация за развитие на София, Мулти култи колектив и Център за правна помощ „Глас в България“.

Броят е посветен на социалната работа с бежанци и мигранти и се състои от три секции. Първата секция съдържа статии на ключовите преподаватели по тази тема в България, които са и гост-редакторки в броя. Те анализират подготовката на студенти в областта на социалната работа с бежанци и влиянието на бежанските потоци от Украйна, включително и към България, както и етичния кодекс на служителите, които представят социални услуги. Студентската секция започва с един изключително иновативен труд, посветен на ислямското социално финансиране в интеграцията на бежанци, като е направен преглед и синтез от нормативната рамка и практика с примери от целия свят, както и възможното приложение в България. Други важни теми, разработени от студентите, са за превода и ролята му при предоставяне на социални услуги; социалната подкрепа на непридружени непълнолетни деца; достъпът до здравни услуги, както и темата за насилствените отблъсквания на бежанци на българо-турската граница. Третата секция в броя включва интересно интервю с председателката на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет; резултатите от международното проучване НИЕМ, които дават сравнителни данни и яснота за мястото на България спрямо още 13 държави в интеграцията на бежанци, както и темата за финансиране на неправителствения сектор с фокус върху случващото се около ситуацията с бежанците от Украйна. Не на последно място по важност във фокус са децата бежанци като творци, като обръщаме внимание на една красива изложба, която се случи в началото на юли 2022 г.

Изтегли в PDF  Summary in English  Обратна връзка  Други издания

Посетете онлайн академичния портал

Европа е изправена пред безпрецедентна бежанска криза, свързана с хората бягащи от Украйна и увеличения миграционен натиск. В този контекст академичната общност в Европа и България  изследва аспектите и предизвикателствата на закрилата и интеграцията на бежанците, независимо от къде идват те.

Сътрудничеството на академичната общност със заинтересовани страни в сферата на  закрилата и интеграцията на бежанците разширява изследователската експертиза и може да доведе до по-ефективни практически подходи. Подобни сътрудничества  способстват да се стига до иновативни решения за социалното приобщаване  и  интеграцията на бежанците. Те  насърчат  научни изследвания, както на възможностите, които интеграцията на бежанците носи, така и на предизвикателствата, пред които са изправени приемащите страни.

Българският съвет за бежанци и мигранти (БСБМ)  е сдружение основано от Български Червен кръст, Каритас България и Български Хелзинкски комитет като  платформа за застъпничество за изграждане на ефективна система за закрила на бежанците с активната роля на гражданското общество. Мисия на БСБМ е изграждане на партньорства със съмишленици от институциите, местната власт, гражданското общество и академичната общност за интеграция на бежанците и изграждане на подкрепяща среда.

За развиване на сътрудничеството с академичната общност БСБМ осъществява редица дейности и инициативи: разработи и поддържа  академичен уеб портал „Принудителна миграция и бежанци“; стартира и поддържа Дигитална студентска лаборатория; издава с подкрепата на академичната общност академичен бюлетин “Бежанците: днес и утре“, включен в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране (10 броя до средата на 2022); ежегодно организира научни конференции, форум и кръгли маси. Дейността се разбива по проекти, финансирани от ВКБООН – Агенцията на ООН за бежанците.

На 24 октомври – Международния ден на ООН,  БСБМ в партньорство с ВКБООН и Софийски университет – Факултет по педагогика и Исторически факултет  организира форум на тема „Академичната общност и системата за интеграция и социално включване на бежанците в България“. Форумът откри д-р Кина Събева, председател на  БСБМ. Приветствия поднесоха Петя Караянева, сътрудник по закрилата в Представителството на ВКБООН, проф. д-р Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика и доц. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет.

На форума бяха представени доклади и научни разработки относно закрилата, интеграцията и социалното включване на бежанците в България:

▪Актуални акценти на академичната подготовка на специалисти в областта на интеграцията и социалното включване на бежанци в България

Проф. дпн Сийка Чавдарова – Костова, Факултет по педагогика, ръководител на магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“, член на Академичния съвет по бежански въпроси към Представителството на ВКБООН в България

▪Академични проекции на културните представи относно бежанската проблематика

Доц. д-р Мая Чолакова, Факултет по науки за образованието и изкуствата, член на Академичния съвет по бежански въпроси към представителството на ВКБООН в България

▪Фактори и механизми на терапевтичната помощ в груповата работа с бежанци

Проф. д-р Гинка Механджийска, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪Управление на качеството в организации, работещи с бежанци – актуални предизвикателства

Доц. д-р Росица Симеонова, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪За културната медиация – да разбираш и подкрепяш в работата с бежанци и мигранти

Гл. ас. д-р Теодорина Милушева, Факултет по педагогика

▪Социални и педагогически предизвикателства пред социалното включване на непридружените деца бежанци и мигранти в България

гл. ас. д-р Даниела Рачева, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪Войната в Украйна и съдбата на бежанците

Проф. дин Михайл Станчев, Харковски университет „Каразин“, гост-професор в Исторически факултет и доц. Мира Маркова, Исторически факултет

▪Предоставяне на временна закрила – опита на България с украинските бежанци

Мариана Тошева, Факултет по педагогика, докторант, председател на Държавната агенция за бежанците

▪Извънаудиторната работа на студентите от специалност Етнология и културна антропология с бежанци

Гл. ас. д-р Виолета Коцева – Попова и гл. ас. д-р Кремена Йорданова, Исторически факултет

▪Как да повишим информираността по отношение на бежанците – идеи на студенти

ас. Екатерина Томова, Факултет по педагогика

▪Възможности и ограничения при използването на фотографията за съхраняване на културната идентичност на бежанците

Доц. д-р Владислав Господинов, Факултет по педагогика, преподавател в магистърска програма „Социална работа с бежанци и мигранти“

▪Утвърждаване и разширяване на изследванията в сферата на интеграцията на бежанците в България: примерът на академичния бюлетин „Бежанците: днес и утре“

Гл. ас. д-р Ваня Иванова, БАН

Инициативите на БСБМ за сътрудничество и партньорство с академичните институции и академичната общност са част от отговора на поставената цел в чл. 43 от Глобалния договор за бежанците от 2018 г.: „Да бъде създадена глобална академична мрежа по въпросите на бежанците, друга принудителна миграция и лицата без гражданство, която ще включи университети, академични общности, изследователски институти, заедно с ВКБООН и други заинтересовани страни, с целта се насърчат научни изследвания, обучение и възможности за стипендии, които да доведат до конкретни резултати в подкрепа на целите на Глобалния договор“.

Научете повече по академичните въпроси тук.