Българският съвет за бежанци и мигранти и Мулти Култи Колектив представят на вашето внимание изследване публикувано на уебсайта на Комитета на регионите на Европейския съюз. Оригиналът на английски може да намерите тук.

Като част от своята инициатива Градове и региони за интеграция Cities and Regions for Integration, Комитетът на регионите на Европейския съюз публикува проучването, което изследва контекста и структурите, чрез които градовете все повече се оказат ключови за интеграцията на мигрантите и бежанците .

Докладът допълва многобройните изследвания, които се фокусират предимно върху интеграцията на мигрантите и бежанците в по-големите градове. Партньорските мрежи по интеграция на мигрантите и проектите обхващат големи градове, въпреки че редица проекти и мрежи  започнаха да преформулират тази реалност. Докладът представя и проучените конкретни примери от шест държави членки на Европейски съюз, включително България.

Това изследване показва положителното отношение на много от изследваните градове към в миграцията и бежанците като цяло и конкретно към интеграцията. Миграцията се разглежда като начин за справяне с някои от съществуващите предизвикателства на градовете, а интеграцията като начин да се гарантира, че мигрантите и бежанците активно ще участват в живота на местните общности.

Проучването констатира, че:

∙ Има положително отношение към миграцията, защото и по-малките градове и мигрантите имат полза от интеграцията;

∙ Средните и малките градове са по-адаптивни към променящите се реалности,  предоставят възможности за тестване на нови политически и програмни подходи и за реализиране на проекти с по-малки разходи;

∙ Мигрантите и бежанците носят значителни ползи за средните и малки градове, включително чрез осигуряване на жизнеспособност на основните услуги, както и по-голямо разнообразие;

∙ Мигрантите и бежанците се възползват, както от достъпа до по-тесните и близки мрежи на по-малките градове, така и от достъпа до по-лесно и по-голямо  взаимодействия с местните жители;

∙ Предизвикателство за по-малките градове е постигането на дългосрочна интеграция, тъй като мигрантите и бежанците често се стремят да заминат за по-големи градове, където имат по-големи възможности за трудова реализация;

∙ Малките и средни градове често са изправени пред необходимостта да се справят с пропуски в интеграцията, оставени на национално ниво, но те са по-адаптивни  и предлагат по-голямо разнообразие в подходите и дейностите;

∙ Градовете изпитват затруднения  поради ограниченото финансиране и капацитет. От решаващо значение за справяне с ограничения капацитет са

както официалните, така и неформалните партньорства със структурите на гражданското общество.

∙ Редица географски близки градове и села работят заедно за интеграция на мигрантите като споделят  ресурси и предоставяне на услуги. Подобно взаимодействие между местните власти е елемент на успех и пример на добра практика за интеграция на мигрантите и бежанците .

∙ Необходима е по-добра административна координация между различните служби на общинско ниво, както и между различните нива на управление.

∙ В различните страни на ЕС има разлика между средни и малки градове, различни са и правомощията, компетенциите и ресурсите на общините и тяхната способност и желание да се занимават с проблемите на интеграцията.

Изследването формулира препоръки към Комитета на регионите на ЕС, чрез които може да подкрепи работата на градовете за интеграция на мигрантите и бежанците, включително:

∙ Оценка на нуждите на малките и средни градове и селски райони в ЕС за интеграция на мигрантите и бежанците;

∙ Подкрепа за изграждане на капацитет (обучение и финансова помощ);

∙ Споделяне на натрупан положителен опит и добри практики;

∙ Европейско финансиране за общините, което е практически достъпно.

В Анекса към изследването са включени примери от 6 страни членки на ЕС, включително България с примери Нова Загора и Хасково.

 

Мулти култи колектив и Българският съвет за бежанци и мигранти са национални партньори по европейския проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (NIEM), който цели подобряване на резултатите от интеграцията на лицата, получили международна закрила. Проектът се изпълнява в 15 страни-членки на ЕС и създава механизъм за цялостна оценка на интеграцията на бежанците, прави оценка на въздействието на промените на законодателството и политиките и идентифицира добри практики.

Повече информация за проекта >>>